НеНУЖНО ПРИЗНАНИЕ
НУЖНО ли Е
да те иконописвам
по лазурните стъкълца,
отчупени от небесния седеф,
събрани от прелетно-птичи очи
и подредени
в олтара на Змейския Храм,
за ДА СИ
пулса на моите МОЛИТВИ
НУЖНО ли Е да се разпръсна с тополените облаци в зефира, на глухарчени перца по лястовичи гнезда и от три океана и седем морета перли
по шията си да нанижа, за
ДА СИ диханието на моя ВЪЗДУХ
НУЖНО ли Е да те измислям кацнал
на стрехата на китна галактика, рисуващ
с ангелско крило по гърба на дявол как устните ми отхапаха
и опашката на змията, за
МНОГО, ЗА
да продължаваме да сме живи:
само ДА НИ ИМА
във вълшебните Фантазии,
Въздух, Молитви ...
А сред цялата
Фейска словоприказност,
нужно ли е
да се казва
ОБИЧАМ ТЕ