НЕВИДИМИ КАФТАНИ ОТ РЕКАТА НА ЖЕЛАНИЯТА

                                         в свилените гънки
                         провирам огнените ширити на 
 лакирани с девствен брокат пръсти
                         ... и пристягам ... до дим в пулса

          от дантелената дамаска 
                           на задъхаността 
                                          със зъби
                                              разкрояваш балдахин
                                за сластния взор на нощта,
         залюбила човчиците на гръбнака ти
             ... прегладнели ... до писукане

                                                           с перца
                                         от райска птица
                         обхождам твоя силует,
           докато усетиш как се лети
                  и как се пропада
                       ... до ада ...

                                         а където е 
           омагьосаният завой

                         на
                 невидимата

                                   река на желанията  . . .

                                                две тела без сенки 
                           едно друго с кафтани, 

           извезани от
                     най-фините лъчи на душите
                                ... се обличат