Невремие, слухтящо за прилива на запазения

за Втората Неназована Дунавски валс. Но

Нейно Сиятелство ( Обичта ) изневери на

приглушения, продран на недомлъвки Шепот

с парадно изрядното, излъскано Приятелство.

 

 Гонг. Туш. Скаридите ръкопляскат. Пътека

от поруменяла лунност. Третата Неназована

кръжи на крилат делфин. Помахва с ръка.

Изящно-деликатна. Ефирно-възвишена. Нега.

Той в шепотна въздишка преглъща коктейл

от шампанизирана лава и натрошени стъкълца.

Почти осезаема, сякаш зрима, едва доловена

с трансцедентни сетива... уж беше тук, сега,

а отлетя ... Шепотът нея избра.

 

 Затова, оттогава-насам, Балът продължава.

Мечтанията на Шепота заляха грешната Земя.

                   И всички в един глас я

                   призовават и зоват -  

                   за него и за себе си,

                   Третата Неназована ...

                   ( АТВОБЮЛ )

 

 ШЕПОТЪТ И ТРЕТАТА НЕНАЗОВАНА

  

   Светулките на нощния прибой

  приканват раковините от непромълвени слова

  на дебютни танци със свенливия Шепот.

  Вълните милват пясъка под такт,

  заглаждат бръчките от побелели следи и

  новороденият дансинг е прасковен

  в примамливата си заобленост.

 

    Поклон. Реверанс. Прожекторът на Фара

  проследява дъхтящото танго на Шепота с

  Първата Неназована ( Кладата на Страстта ).

  Милиардите й звездни токчета се забиват

  в трептящите му ходила, свистящи ятагани

  разрязват тишината на октоподни търкалца,

  медузи прогарят вените. Екстазен финал.