ПРИКАЗНОТО СЪРЦЕ НА ЕЗЕРНИЯ РИЦАР

 

                           Врязан бил ликът
                    на кристалнокрила нимфа
                    в меча на Езерния рицар.
                               Втъкано било перо
                    от гарвана - пазач на душите
                        в плаща на Езерния рицар.
                       Вляти били зрънца
        от мака на божествено безсмъртие
              в бронята на Езерния рицар.
      Непобедим бил
      в доблестна защита на доброто
      докато вярвал, че възможно е ...
               Неустрашим би бил
               пред орди змейове и орки,
               ако бе залюбил до самозабрава.
   Ала в зла доба
   сън прокобен го бе споходил:

   нивга невеста да не пожелава.

                  За почит и слава
                  в битките да триумфира,

                  но сам-самин до век да броди ...
       Лета безчет
       оплаквали девици орисията му, но
       в безнадеждност се на други вричали.
А Езерният рицар
потайничко надничал иззад балдахините
как в люлките растял живота ...
       И накрай си пожелал:
       или смъртта да го прегърне, или
       да придобие сила за схватка със съдбата.
Пробудил се в обятията

   на девойка с лика на нимфа
       ... и обичта им, победила орисията,

      дарила приказно сърце на Езерния рицар.