ПРИКАЗНОТО СЪРЦЕ НА ЕЗЕРНИЯ РИЦАР
Врязан бил ликът
на кристалнокрила нимфа
в меча на Езерния рицар.
Втъкано било перо
от гарвана - пазач на душите
в плаща на Езерния рицар.
Вляти били зрънца
от мака на божествено безсмъртие
в бронята на Езерния рицар.
Непобедим бил
в доблестна защита на доброто
докато вярвал, че възможно е ...
Неустрашим би бил
пред орди змейове и орки,
ако бе залюбил до самозабрава.
Ала в зла доба
сън прокобен го бе споходил:
нивга невеста да не пожелава.
За почит
и слава
в битките да триумфира,
но
сам-самин
до век да броди ...
Лета безчет
оплаквали девици орисията му, но
в безнадеждност се на други вричали.
А Езерният рицар
потайничко надничал иззад балдахините
как в люлките растял живота ...
И накрай си пожелал:
или смъртта да го прегърне, или
да придобие сила за схватка със съдбата.
Пробудил се
в
обятията
на девойка с лика на нимфа
... и обичта им, победила орисията,
дарила приказно сърце на Езерния рицар.