на мънистени копия скорпионските опашки превърни

    и с тях защитавай

останалото след разпятието и

   междупланетните

         пустоти

              до нищо

   до никой

              до нямане

 

            любенето

            на безструнна арфа изсвири

       в ден без слънце - плачещо в никъдето

                  на вселенските пости

 

        тайна вечеря е твоят взор предателски пресъхнал

и само гласът ти нямо връхлита

      на безшепотна пяна разбит

               по бреговете на юпитерния ритъм

 

      по пълнолуние

              от сънищата на Марс

     Венера ще изтъче нова постеля

                             а

                          дотогава

       ще съм разпилените ти из безкрая влюбени мъниста