РАЗПИЛЕНИ ИЗ БЕЗКРАЯ ВЛЮБЕНИ МЪНИСТА

 

в мънистена постеля

люби ме

 

в леденосиньо мънисто от сянката на марсиански кратер

разтопи ме – от венерини ръце да потекат

евкалиптови перлени ручеи 

 

във ветриленозелено мънисто от паунов писък

вплети ме – на сатурновите пръстени

в диханието да трептя

 

на сребристо лястовиче мънисто

покачи ме – в световъртеж

от нанизани по шията хоризонти

 

пред олтара

на жертвеночервено мънисто

разпъни ме – и саван за

безжизнените безумни копнежи

от плътта ми опни ...