И ЩЕ НАУЧА БУРИТЕ ДА ПЕЯТ АЛЕЛУЯ
Стаена в едва наболия, любопитен бриз, покълнал между рохкавите редове на прясно разорана обич, зачевам бурята.
ТежкО на сухите клони.
В предчувстие за порой изписаните листи тръпнат. Отронени, към теб ще заплуват и може би веслата им дори ще устоят.
Дано не ослепееш от прочетеното.
Орловите нокти на „Nessun Dorma” оставят кървящи следи по гърба на голата нощ. Мъглата – намачкана постеля, простенва наум „Алелуя”.
... ГлоОори, ГлоОори, Алелуя ...
Кънтят празните ясли. Младенецът отново порасна. Скоро пак заради нас ще го разпнат. И така ще е, докато не умре и последният грях.
Без право на възкръсване.
Дотогава, съгрешавам ли, само в твоето име, живот мой, ще да е. В словесни ладии ще те любя. И ще раждам бури.
Простено да ми е. |