И ЩЕ НАУЧА БУРИТЕ ДА ПЕЯТ АЛЕЛУЯ

                                Стаена в едва наболия, любопитен бриз,

                     покълнал  между           рохкавите редове

              на прясно разорана             обич,

      зачевам бурята.                                                 

                         ТежкО на сухите клони.

       В предчувстие за порой                              

              изписаните листи тръпнат.

                     Отронени, към теб ще заплуват

                          и може би веслата им дори ще устоят.

                                          Дано не ослепееш от прочетеното.

                      Орловите нокти на „Nessun Dorma” оставят

                  кървящи следи по гърба на голата нощ. 

            Мъглата – намачкана постеля,

       простенва наум „Алелуя”.

                        ... ГлоОори, ГлоОори, Алелуя ...

      Кънтят празните ясли.

           Младенецът отново порасна.

                Скоро пак заради нас ще го разпнат.

                    И така ще е, докато не умре и последният грях.

                                                       Без право на възкръсване.

                   Дотогава, съгрешавам ли, само в твоето име,

              живот мой,  ще да е. В словесни ладии ще те любя.

      И ще раждам бури.

                                  Простено да ми е.